05 септември, 2018

EnduroSat -1 - tumbling-de-tumbling?




С нетърпение очаквахме данни за ориентацията на спътника. Представители на разработчика изразиха надежда,  процедурата по "detumbling" дано да е преминала успешно.
Времето след 24.07.2018 вървеше с мечтата спътникът отново да се "обади" , ние  пеейки "Одата на радостта" да го следим с уредите си и да тълкуваме получените данни. Т.к. данни нямаше започнах да чопля, да се заслушвам и да се заглеждам в дребни детайли от вече получени данни.

Направи ми впечатление изменението на амплитудата в приемания от спътника сигнал. Нивото на сигнала варираше осезателно с период около две секунда.

Като предположение за природата на наблюдавания феномен в мен се роди идеята, че това може да е породено от въртене на спътника. Въртейки диаграмата на насоченост на антената към наблюдателя пристига сигнал:
 - с различна мощност
 - с различна поляризация
 Различната поляризиация навярно не може да повлияе съществено на нивото на сигнала т.к. болшинството замни наблюдатели са оборудвани с антени с кръгова поляризация.

Успях да събера тринадесет читави записа на сигнала от спътника. Учудването ми нарастна след като построих графиката, която да покаже промяната на периода .






Няма публикувани данни за използвания метод за стабилизиране на спътника. Нямам и обяснение пред себе си за причината, породила наблюдаваното поведение...




07 август, 2018

EnduroSat 1 - CW радио-фар



На Ендуро Сат имаше и телеграфен бийкън, който беше обявен на едно място така:

... CW (A1A) beacon which will transmit its own call sign “EnduroSat One” and TLM data using Morse code

на друго място пишеше:

Call sign LZ0AMS in Morse code (tone F5 – FA 5th octave 698Hz, dot delay 60 ms)

Телеграфният бийкън е добра възможност сигналът да бъде чут на слух, записан и декодиран от много радиолюбители. Правилността на декодирането на ТЛМ информация обаче нямаше как да бъде контролирана, т.к. в пакета с данни, предавани на CW, не е предвидена контролна сума.

През времето, когато излъчваше спътникът, телеметрична информация не е предавана на CW, а само опознавателния знак LZ0AMS.


Екипът е решил CW съобщението да се предава на ЧМ, а не като немодулирана носеща. Продължителността на една "точка" е увеличена на 130мс, а запознатите с Морза радиолюбители ще забележат, че съобщението не звучи съвсем мелодично, поради факта, че продължителността на паузата между отделните елементи в един знак (точки и тирета) е само 13 ms, а не както го измислил Самуел Морз. Правилното отстояние е равно на продължителността на една точка, в нашия случай 130ms.

01 август, 2018

EnduroSat -1

Вече десети ден откакто беше регистриран последния сигнал от ЕндуроСат-1. Търся данни и коментари по въпроса.
В свободното време си играя с наличните данни.
Накратко: на 13.07.2018 ЕндуроСат-1 беше изведен на орбита заедно с още осем спътника кюбсат. В началото на активния си живот първите десет дни спътникът предаваше своя опознавателен знак LZ0AMS на CW + "Hellо, world!" на AX.25 (с GMSK 9600Bd) + кратък музикален откъс от "Одата на радостта". През това време индивидуални радиолюбители и мрежа от наземни радиолюбителски станции по света следяха спътника и излъчваните от него данни. 

В този период имаше прекъсване един път от четири дни и втори път за ден и половина, когато нямаше регистрирани приети данни.

На 23.07.2018 спътникът започна да предава телеметрични данни, вместо посланието "Hello, world!", а на другият ден сутринта потокът от данни уви рязко секна...

В краткия период, когато вървяха данните, част от тях липсваха, някои бяха  неопределени.

Например:
LZ0AMS>CQ:
000109091035 
ph000 th000 ps000 
BV3659 BI0660 3I0465 5I0231 
PO0047 UV0160 BC0003 

- 000109091035  - са данните от часовника (real-time stamp of the telemetry data YYMMDDHHMMSS )  - невалидни стойности, с пояснението на представител на Ендуросат АД , че това е следствие на подадена неправилна команда от страна на техния оператора.

 - ph000 th000 ps000 – euclidean 3-angle coordinates of the satellite [deg], константни стойности - нули

- броячите на събитията (по думите на представител на Ендуросат АД), не са били нулирани преди извеждането на орбита и показваха някакви си стойности.
POхххх – Power-on events number
UVхххх – Under-voltage events number
BCхххх – Battery charge cycles number

Данните за електропотреблението изглеждаха ОК

BVхххх – Battery voltage [mV]
BIхххх – Battery current consumption [mA]
3Iхххх – 3V-bus current consumption [mA]
5Iхххх – 5V-bus current consumption [mA]

А сега малко да умножаваме и делим:
1. Можем да изчислим общата консумирана енергия от батерията:

PI = BV*BI = 3,659V * 0,66A = 2.414 W

2. Мощността, консумирана от 3 волтовия източник  е:

P3 = 3.3 * 3I = 3*0.465 = 1.395 W

3. Мощността, консумирана от 5 волтовия източник  е:

P5 = 5 * 5I = 5*0.231 = 1.155 W

И най интересната точка е четвъртата

4. Мощността по т.1 - 2.414 W е.... по-малко от сумата по т.2 и т.3 - 2.550 W
Вторичната мощност излиза, макар и с малко  (6%), че е повече от първичната. Т.е. имаме добре работещо на практика "перпетуум мобиле"!

А може просто да има някъде грешчица в сметки, измервания или тълкуване.

Например някаква енергия може да идва от слънчевия панел,  тогава спокойствието на Закона за запазване на енегията ще се възстанови, но няма как да знаем :-)

За съжаление на следващия ден, около 7:00UTC, за последно е приет сигнал от спътника. Това е направено от Rick Zathras от Австралия (това е мое заключение, в резултат на търсене в интернет и собствени наблюдения).

Към днешна дата ( 01.08.2018 ) екипът на Ендуросат-1 не губи кураж и очаква спътникът отново да се "обади" след като преодолее евентуални енергийни проблеми.

Стискаме палци!

12 април, 2017

12 април



Написано в първо лице, без конкретен „получател“
Спомням си 11 април 1979. Миейки си зъбите сутринта, баба ми Недялка ме изкара от банята да ми съобщи новината. Новината, че българин, Георги Иванов е излетял в Космоса предишната вечер.

Тогава бях в девети клас, в професионалното си ориентиране вече бях минал през мечтите да стана пожарникар, водопроводчик, летец и космонавт. Лошото влияние на детските въртележки върху вестибуларния ми апарат и наднорменият ми ръст вече бяха разколебали възможността за последните две реализации… В главата ми вече се настаняваше идеята да се занимавам с електроника, съобщителна техника (така се викаше на днешните комуникации) или нещо в този смисъл.

Тогава не знаех, че осем години по-късно ще се разположа и ще работя в една леко влажна подземна стая, бивш склад на ЦЛКИ (Централната лаборатория за космически изследвания), но в моите очи това беше най-най-прекрасният кабинет, в който бих могъл да попадна (02.1987). Сега ЦЛКИ отдавна няма, но появи се ИКИ, после стана ИКСЗИ, а понастоящем е ИКИТ (Институт за космически изследвания и технологии). Сменят се имената…

Тогава не знаех, че след още две години работа в подземния кабинет, ще изляза от там за малко, за да бъда в нашето посолство в Москва и заедно с моите колеги да наблюдаваме пряко по телевизията излитането на втория български космонавт (06.1988).

Не знаех, че още два дни по късно по малко странен начин ще вляза в ЦУП (Центъра за управление на полетите) в подмосковското градче Корольов ( и този град тогава имаше друго име - Калининград). Там прекарах половин ден с широко отворени очи (и леко зяпнали уста) в залата за управление на полета (е, разбира се на балкона, при останалите кибици J ) и в малките зали с монитори, достъпни за такава публика. Малко незаконно влязох там, защото ме нямаше в списъците на хората с допуск до ЦУП …. ама минах бариерата в навалицата със служебния автобус.

Не знаех колко бързо ще минат следващите три години. Но видях и това – старт на ракетата носител Циклон от някакви си хиляда метра. (Тя, и ракетата също си имаше друго име… създателите и от днепропетровското КБ (конструкторско бюро)  „Южное“ простичко  я наричаха „изделие 11К68“). Странно чувство…. че ти си последния човек, докоснал „желязото“  преди да се понесе в Космоса. „Нашият Прибор“ - резултатът от усилията на десетки умове и ръце, години работа и вълнения.

Това стана на северния съветски космодрум Плесецк (или по-иначе казано Мирны).  Всъщност тръгнах командировка към СССР, а след няколко месеца се върнах от Русия (или май беше ОНД или СНГ)…. имена…. сменят се.

Сменят се времена и имена. Преди ги нямаше още предизвикателните “start-up”-и, нямаше я “dot‑com” еуфорията, нямахме си “coach”-ве и нутриционисти.  Тогава „сателитите“ се наричаха „спътници“, химическите „оксиди“ бяха „окиси“. 

Вече изстрелването на космически кораб не е новина за първа страница. В днешно време повече деца са чували за Азис ( той нали си смени името и кво ли не още?!) от колкото за Гагарин. Май по‑добре да не ги питаме за Г. Иванов, А. Александров или Кр. Стоянов. 

Едно нещо обаче  не се е променило от времената на Циолковски, Корольов и Гагарин до наши дни – завладяващата и необятна сила- поривът на Човека към Небето и Космоса!

12 април – Ден на авиацията и космонавтиката

27 май, 2016

Кигалско транспортно...


Другари, аз бях в Кигали. Кигали всъщност е столицата на екваториалната африканска държава Руанда.
По улиците на Кигали се движат много автомобили, автомобилите в този град са марка Тойота. Е, имаше и три Мерцедеса и поне едни Голф - видях го с очите си!
Освен автомобили в града се движат орди от мотоциклети, червени мотоциклети. Двуколесните творения са индийско производство, оборудвани със 125 кубикови двигатели,  а моделът е наричан в интернет "macho looking bike from "Victor" series"
Гледах по Дискавъри как в морските дълбини елегантно се носи пасаж от дребна риба, така се движат и моторите в Кигали.( преди да влязат в кръстовище)
Голяма част от тези двуколесни средства се оказаха таксита ( наричани bodaboda). Чернокожите им водачи носят светлоотразителни жилетки, които отдавна са престанали да светлоотразяват.

По всяка вероятност движението в Кигали е в дясно, но не съм абсолютно убеден, като си спомня това, което виждах по улиците...особено в час пик.

В Кигали има и регулировчици. Не разбрах защо ги поставят по кръстовищата,  може би по някаква социална програма за заетост... просто не видях да успяват да въздействат по някакъв начин на потока. Но не мога да отрека, че проявяваха завидна ловкост в избягването на потоците, прииждащи към повереното им кръстовище. А понякога имаше и по двама регулировчици на кръстовище. За да си помагат в трудни мигове....

Мотоциклетите са  як модел, щото с тях може да се траспортират туби с вода, голям наръч банани, невръстни дечица с пълничката им майка, носеща в ръцете си салонно огледало. Абе всичко, какво се сетите...

На всяко едно кръстовище у нас е достатъчна например само една маршрутка и един най-обикновен водач на МПС за да се организира задръстване, оказващо влияние на трафика през няколко квартала. Там не е така! Поради краткия престой не разбрах,  коя е тази сила (граничеща със нещо свръхестествено!), която разсейваше за броени секунди потоците от превозни средства, нахлуващи в едно кръстовище. Ловкост, находчивост, инициатива, точен усет на пространство и време, реакция  ...и хоп, без да се усетиш как: ламинарността на потока се е въстановила . Дали француцинът Лаплас, ако беше запознат с този тип трафик изобщо би му хрумнало да се занимава с философски теории като детерминизма?!

Допускам, че роля в управлението на трафика  играе и клаксонът... той е нещо "по-така", нещо повече даже от втора сигнална система. Умелото му използване е стигнало до там, че водачите само се едно-две натискания успяваха да изразят това, което ние вербално бихме изразили като "Не, не сте прав!", "Моля Ви, нека аз да мина преди Вас!","Защо ме притеснявате, вижте още колко място има в насрещното движение", "Ако обичате, идете в Пловдив да карате"  (там си нямат Пловдив, ама...)

Не си взехме кола под наем и добре направихме!

За целия престой само една вечер ни остана време да направим  разходка из района.
Подведе ни надпис на картата, който сочеше, че наблизо, в Киморонко има някакъв "маркет".
Но когато пристигнахме имаше само един отворен магазин, пред него стоеше една щайга, върху която която дереше глас немощен касетофон.

За сметка на това в незнанието си попаднахме на нещо като автогара.
Ако можете да си представите пешеходната зона на Созопол през август...само че, вместо рускини там се разхождат чернокожи (и освен това в 18:30 часа там е тъмно, като в .. Африка), И както е прието на  автогара - насам-натам в ограниченото пространство се промушваха малки автобуси. Повечето автобусчета все пак бяха обладавани от тълпата и след това се мъчеха да се измъкнат по някакъв начин, независимо дали на пред или на задна...

Обаче! Не всички автобусчета успяваха да останат незабелязани... тъй-като имаше доста енергични служители, които тичаха из тълпата с кочани в ръце и със свирки в устата, които все пак успяваха нещо да си говорят в движение със шофьорите... не разбрах за какво?!
Нали разбирате, че горната снимка е взета от интернет и е снимана през деня.... какво ли би излязло ако се бях опитал да снимам ?! Мен и друга картина ме беше впечатлила, но не подлежеше по никакъв начин да бъде запечатана фотографски - возят се двама чернокожи в черен автомобил в черната нощ на Кигали, без запалени светлини. Сигурно са се усмихвали - зъбите се открояваха отчетливо...

Имаше и хора, които не се усмихваха, дори и през нощта. Те носеха автомати в ръцете си.


Явно професията на автоматчик е доста популярна, защото  всяка градинка, банка или голям супер маркет разполага с поне един такъв. Но се вижда, че тази професия е и доста престижна, защото хората се държаха на ниво и с достойнство вдъхваха респект. Независимо къде са поставени на пост... Казах "поне един"... понякога са повече. Едната ни вечеря беше в ресторант на отсрещното на хотела ни баирче. Там на кръстовището на две прашни, непокрити улици стояха четирима, на разстояние точно 2.50 метра един от друг. И странно - не си разказваха вицове, не бяха седнали на бордюра, нито люпеха семки... стояха на 2.50 един от друг и цялото им същество, а и пръстът, поставен на спусъка излъчваха посланието: "Следващите два часа  аз трябва да ви откажа даже и да си помислите за "глупости"  и лоша дисциплина"




07 февруари, 2016

Прости содени питки


По сведения от медиите ( БГ мама, Аз жената и други колоси) всички домакини започват с:

- една ч.ч. кисело мляко размесено с една ч.л. NaHCO(т.е. сода бикарбонат)
и
- една ч.ч. натрошено сирене

Тъй като нямах повече време да чета и да търся в кой момент се появява мръвката - просто нарязах няколко парченца колбас и ги добавих неписано към сместа.

Пресях две  ч.ч. брашно и разбърках сместа. Домакини с по-разчупено мислене са добавяли и по едно яйце в това тесто. Послушах ги...

Всичко това не се меси, а се разбърква с някяква лъжица. Получава се лепкава брашняна смес без особени изгледи,  но....

От сместта се гребе с лъжица и се поставя с тавичка леко подгизнала от олио.
След това поръсвам със сусам и на върха на безформените купчинки бучва по малко парченце масълце.

И тук идва изненадата (поне за мъжете ) - "поставете в предварително загрята до 200 градуса фурна". Интересно защо никоя рецепта не започва с указание да включим фурната навреме?! Явно рецептите трябва да се четат, както компилатор чете сорс-код, на два или три паса... докато стане всичко ясно

След 25 минути от нагорещената фурна ще извадите това, което виждате на снимката по-долу!
( кашкавал, настърган на ренде - може да поръсите питките няколко минути преди да ги извадите от фурната, може и по-късно, но все пак докато са още топли!)


Две вратни пържолки...


Исках да ти споделя рецепта "компилирана" от мен

Започваме с две вратни пържолки - общо около 500грама
Мариноват се в неангажираща смес от малко червено вино, соев сос, поръсени с черен пипер, малко лимонов сок (беше останало малко парче лимон в хладилника)

Докато месцето поема полезните вещества, а киселината го окрехкотява, а и за да не скучаем - приготвяме следните неща:

- два моркова, почистени и нарязани на колелца се запържват лекичко, и след като съдинката се освободи...
- малко гъбки-печурки  се задушават с олио, посоляват се  леко....

През това време на съседния котлон могат кротко да къкрят в тенджера под налягане малко картофи, които после ще се преобразят в картофено пюре.

Когато ни омръзне да гледаме как се маринова месото - включваме печката да грее, нека да е 200 градуса, например.

Вземаме по едно парче алуминиево фолио, капваме малко зехтин, слагаме от морковите, после пържолка отгоре, намазваме я с приятна майонезено-горчична смес, отгоре досипваме гъбките, може и морковчета, пък и по едно-две кръгчета от топено-пушено сиренцеееее.
Грижливо загръщаме съчетанието и слагаме в тавичка във фурната.

Оттук нататък имаме около един час време да направим картофеното пюре и да си сипем от любимата напитка.

Ами ... това е !
Бързо, лесно„, вкусно!